Учени установиха, че жените, които живеят сред природата или
заобиколени от зеленина, изпитват по-леки симптоми на пременструален синдром
(ПМС). Те са изследвали жени в Норвегия и Швеция, резултатите от изследването им
бяха публикувани в
"Енвайърнмънт интернешънъл"
ПМС е емоционалното и физическо състояние при много жени преди настъпването на
месечния менструален цикъл. Предишни изследвания са установили, че то е свързано
с промени в хормоналните нива и включва симптоми като болка и напрежение в
гърдите, подуване и болки в корема, акне, изострен апетит, запек, диария,
мигренозно главоболие, чувствителност към светлина и звук, умора,
раздразнителност, нарушения и промени в съня, тревожност, депресия, тъга,
емоционални изблици, омазняване на косата. Целта на новото изследване била да се
установи дали средата, в която жените живеят, може да повлияе върху силата на
симптомите, тъй като предишни проучвания са показвали, че намаляването на стреса
помага. Международният екип изследователи са работили с над 1000 жени на възраст
от 18 г. до 49 г. от различни райони на Швеция и Норвегия. Жените били
анкетирани за начина си на живот, здравни навици, къде живеят и какви симптоми
на ПМС изпитват. При анализа на данните учените установили връзка между нивото и
степента на проявление на симптомите на ПМС и околната среда. Жените, които
живеят близо или сред зелени пространства, изпитват по-леки симптоми на свързана
с ПМС депресия, намалена тревожност, по-малко проблеми със съня, по-слабо
проявление на болки в гърдите и подуване на корема. Оказало се също, че
кратковременният престой сред зеленина не влияе на симптомите, жените трябва да
прекарват голяма част от живота си в подобна среда, за да се облагодетелстват от
въздействието й. Учените не са установили и каква точно е връзката между средата
и симптоматиката, но тъй като влиянието на средата е предимно психологическо, те
смятат, че причината е в намаляването на стреса благодарение на живота в подобна
среда.
СНИМКА CC0 Public Domain
Фондация Карол Знание обяви конкурс за годишната докторантска стипендия в размер на 8000 лв. Отличието се дава на изявен редовен докторант в една от следните области: Естествени, технически и медицински науки. Срокът за кандидатстване е 1 декември 2020 г., съобщиха от фондацията. В съзвездието докторанти на фондацията, носителите на стипендията, всички са звезди в своята научна област. Снимка Фондация Карол Знание Отличеният докторант тази година грабна журито с история за динозаври по българските земи. Така третата експедиция за изследване на находището на къснокредна гръбначна фауна край Трън стана възможна и благодарение докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Владимир Николов, докторантът от Националния природонаучен музей при БАН, е открил кости от динозаври на 83 млн. години. Преди години Никола Каравасилев със средствата от стипенди
Коментари
Публикуване на коментар