Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2021

Хирург и инженер спечелиха наградата "Предприемач в науката"

Лекар и инженер - Д-р Мариела Василева-Славева и инж. Калин Николов, са победители в конкурса "Предприемач в науката" на фондация "Карол Знание". Всеки от тях ще получи 15 000 лв. парична награда, съобщиха от фондацията. За първи път тази година парични награди на конкурса връчва и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която отличи 5 проекта. Това са проектите на двамата лауреати: COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани и Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии, Фотоволтаичен енергиен кооператив в многофамилни жилищни сгради на Тодор Тонев, докторант от Технически университет – Варна, Реализиране на система за анализ на наночастици на Мартин Ралчев, докторант от Технически университет – София и Детската градина – щастливо място на Теодора Пампулова, докторант от Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. Всеки от 5-те проекта получава парична награда от 2 000 лв. В изключително оспорваната надпревара се състезаваха 13 проекта и участници

Учени откриха в Австралия многоножка с 1306 крака

Дълбоко под земята в минен район в Австралия учени са открили "'чудо на еволюцията" - забележително удължена сляпа многоножка, която е животното с най-много крака - 1306. Членестоногото е дълго 95 милиметра, тялото му е с широчина 0,95 милиметра, формата на главата е конусовидна и е с големи антени, които вероятно използва като сензори, тъй като няма очи. "Досега не сме познавали стоножка с 1000 крака", каза ръководителят на изследването Пол Марек от Техническия университет на Вирджиния и съавтор на публикацията за откритието в сп. "Сайънтифик рипортс". Членестоногото е наречено Eumillipes persephone . Множество екземпляри от него са открити на дълбочина 60 метра под земята. Женските имат повече крака от мъжките. "Това е изумително животно, чудо на еволюцията", каза съавторът на изследването Бруно Бузато, биолог от Пърт, Австралия. "То е най-дългото, откривано досега сред многоножките, които са първите животни, превзе

Животът до зеленина намалява несгодите от ПМС

Учени установиха, че жените, които живеят сред природата или заобиколени от зеленина, изпитват по-леки симптоми на пременструален синдром (ПМС). Те са изследвали жени в Норвегия и Швеция, резултатите от изследването им бяха публикувани в "Енвайърнмънт интернешънъл" ПМС е емоционалното и физическо състояние при много жени преди настъпването на месечния менструален цикъл. Предишни изследвания са установили, че то е свързано с промени в хормоналните нива и включва симптоми като болка и напрежение в гърдите, подуване и болки в корема, акне, изострен апетит, запек, диария, мигренозно главоболие, чувствителност към светлина и звук, умора, раздразнителност, нарушения и промени в съня, тревожност, депресия, тъга, емоционални изблици, омазняване на косата. Целта на новото изследване била да се установи дали средата, в която жените живеят, може да повлияе върху силата на симптомите, тъй като предишни проучвания са показвали, че намаляването на стреса помага. Международният екип и

Съвместният изследователски център на ЕС откроява технологичните възможности на Югозападния регион

Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) откроява технологичните възможности на Югозападния регион, съобщиха от институцията. Очаква се БВП на глава от населението в България да расте по-бързо от тенденцията за ЕС—27, като за периода 2018—2023 г. се прогнозира среден годишен темп от 2,62 %. В секторно отношение се очаква България да продължи да бъде по-слабо диверсифицирана в повечето сектори в сравнение с държавите, с които е съпоставена в наскоро публикувания анализ на икономическата сложност на JRC. Отбелязваната от страната тенденцията към общо подобрение се очаква да продължи в повечето сектори, като се очаква значима част от бъдещата диверсификация да дойде от продукти, в които страната понастоящем не е конкурентоспособна. В анализа се разглежда подробно секторът на полезните изкопаеми и продуктите от тях, като се анализират технологичните възможности за евентуални експортни пазари, на които България не присъства днес, но би могла да развива дейност в бъдеще. Анализът

Израелска компания, разработила тест за Ковид-19 със слюнка, пуска и тест за бременност

Израелски стартъп от Ерусалим пуска за първи път в света тест за бременност със слюнка въз основа на технологията, използвана за тестовете за Ковид-19, съобщи електронното издание на "Таймс ъф Израел". Медицинският стартъп "Салигностикс" разработвал теста за бременност още преди началото на пандемията от новия коронавирус. След разпространението на заразата, екипът на компанията разработва тестове за коронавируса, които се правят със слюнка и след това бързо доразвива технологията за тестовете за бременност. ОТ компанията обявиха през седмицата, че ще започнат серийно производство и реклама на продукта си "SaliStick" в началото на следващата година. Чувствителността му е 95 на сто и се прави, след като жената е пропуснала един менструален цикъл. Клиничните тестове в Израел са приключили успешно. Те са проведени сред 300 доброволки - бременни и небременни. Компанията е подала искане за одобрение от здравните регулатори в САЩ и ЕС. "В продължение на ня

Фондация "Карол Знание" обяви нов конкурс за докторантска стипендия

Фондация Карол Знание търси нова звезда в съзвездието докторанти, отличени с годишната докторантска стипендия от 8000 лв.Конкурсът е отворен за изявени редовни докторантив една от следните области:  Естествени науки;  Технически науки;  Медицински науки. Срокът за кандидатстване е до 11 декември 2021 г., обявиха от фондацията. Условията за кандидатстване са публикувани на сайта на "Карол Знание". Журито на конкурса ще оцени кандидатурите и ще покани трима финалисти да презентират в началото на следващата година, когато ще бъде определена новата звезда в съзвездието докторанти на фондация Карол Знание. Носител на докторантската стипендия за 2021 г. е Ния Тошкова, докторант в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките. Тя е и част от екипа на Национален природонаучен музей при БАН, където докторант е Владимир Николов, носител на докторантската стипендия за 2020 г. Със средствата от стипендията той финансира отчасти палеонтологи

Професор от Израел оглави ЦЕРН

Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) обяви проф. Елиезер Рабиновичи от Еврейския университет в Ерусалим за 24 -ия си президент и първият от Израел, съобщи israel21c. Базиран в Женева, Швейцария, CERN е най -големият център за изследване на ядрени частици в света. Проф.Рабиновичи ще поеме поста от д -р Урсула Басслер, която ще приключи мандата си в края на 2021 г. Рабиновичи получава докторска степен по физика на високи енергии в Института по наука Вайцман през 1974 г., преди да работи като научен сътрудник във Фермилаб и в Лаборатория за радиация Лорънс Бъркли в САЩ. Проф. Елиезер Рабиновичи. Снимката е предоставена от Еврейския университет През 1977 г. Рабиновичи се завръща в Израел и Еврейския университет като старши преподавател и в момента преподава в Института по физика Рака. През 2004 г. той е назначен за един от израелските делегати в Съвета на ЦЕРН, където е бил вицепрезидент от 2016 до 2018 г. „ЦЕРН е специално място, където науката и сътрудничеството се с

Еврокомисар Мария Габриел обяви Европейска награда за иновативно обучение

Българският еврокомисар Мария Габриел постави началото на Европейска награда за иновативно обучение в рамките на програма „Еразъм+“, целяща признаване на труда на учителите и привличане на повече млади хора към професията, съобщиха от представителството на ЕК в българия. Наградата ще отличи иновативни преподавателски практики, както и работата на учителите и техните училища, участващи в проекти за европейско сътрудничество. Всяка година наградата ще има различен тематичен акцент. Темата на тазгодишното издание е дистанционното и смесеното обучение. Критериите за подбор включват активната роля на учащите, сътрудничеството между учителите, въздействието на конкретния проект върху развитието на училищното образование. "Всеки в живота си има поне един учител, който му е дал любовта към знанието. Днес предизвикателството към обществото е да им отдадем заслуженото признание и да има повече видимост към техния неуморен труд, да направим професията учител по-ценена. Ето защо с екипа м

Смъртността при SARS-CoV-2 е около 10 до 50 пъти по-висока, отколкото при вируса на грипа

Антоанета Маркова, БТА Нито един етап от тестовете на ваксините срещу Ковид-19 не е пренебрегнат, и двете технологии са отдавна изпитани и прилагани, каза в интервю за БТА българският лекар и учен Аспарух Илиев. Той е роден през 1975 г. в София и завършва медицина тук през 2000 година. Професионалният му път преминава през Германия и Швейцария. Сега завежда лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн. Научната му работа е в областта на невроимунологичните и инфекциозните заболявания. През 2014 година работи като експерт към секцията по безопасност на ваксините към Германската агенция по ваксините и Европейската агенция по лекарствата. Хабилитиран е в две области - фармакология и токсикология (Вюрцбургски университет, Германия), и анатомия и хистология (Бернски университет, Швейцария). През годините работи и клинично в областта на вътрешните болести. Следва пълният текст на интервюто: - Година и половина след началото на пандемията и на фона на задаващата се нова глоб

Математически модел показва най-добрия начин за оформяне на мускулите

Учени от университета в Кембридж разработиха математически модел, който може да предложи оптималната схема от упражнения и тренировки за оформяне на мускулатурата, съобщиха от пресслужбата на университета. С помощта на методите на теоретичната биофизика специалистите са конструирали модел, който показва нужното натоварване в подходяща форма за развитие на отделните мускули и продължителността на физическата активност. Моделът може да бъде основа за създаване на софтуер, чрез който потребителите да съставят индивидуална тренировъчна програма, след като въведат няколко данни за личната си физиология. Моделът е разработен от същия екип специалисти, които неотдавна откриха, че протеинът титин в мускулите генерира химични сигнали, които влияят върху нарастването на мускулната маса. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Biophysical Journal. СНИМКА phys.org

30 000 лв. е наградата в конкурс за проекти в полза на околната среда и обществото

Преакселераторската програма на фондация Карол Знание за млади учени Предприемачи в науката тази година има нов тематичен акцент - ImpactInvesting и търси проекти с позитивно въздействие върху околната среда или обществото, съобщиха от фондацията. Обучението ще се проведе от 29 септември до 8 декември, а конкурсът с награда 30 000 лв. ще бъде на 15 декември. Журито, което ще избере кой проект да бъде подкрепен, се състои от лекторите на формата. Те ще презентират онлайн от София, Лондон, Франкфурт, Милано и Барселона. Участието е безплатно, крайният срок за кандидатстване е 6 септември. Теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ да участват в такива проекти, казва Вилиана Джартова, социален предприемач и SocialImpact консултант, лектор на програмата от Барселона. Според нея това са кариерите на бъдещето, а и дават повече смисъл на студентските години. Самата тя като студент попада в екипа на лауреата на Нобело

Българският суперкомпютър надмина планираната изчислителна мощност

СНИМКА sofiatech.bg Българският суперкомпютър Discoverer, част от европейската мрежа на високопроизводителните машини EuroHPC JU, оперативно постигна и надмина планираната изчислителна мощност и производителност, съобщиха от София Тех Парк. Параметрите на машината бяха изпитани по време на тестове, които се извършват през последната седмица от компанията-доставчик на машината „Атос“. При 100% натоварване на мощностите Discoverer показа отлични резултати, като производителната мощ достигна 4.518 петафлопа, при планирани 4,44 петафлопа, а отчетената върхова производителност е 6,006.37 петафлопа, при заложени 6 петафлопа. „Тестовете дават увереност, че машината ще бъде включена в световната класация за производителност на суперкомпютри „Топ 500“, заяви председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк Петър Статев. Срокът за кандидатстване в класацията е 11 юни 2021 г. и екипът на „Суперкомпютър Петаскейл- България“ е внесъл необходимите документи в световната

Докторанти по астрофизика се обучават на лятно училище, очакват ги стипендии

Докторанти от България и чужбина ще могат да се обучават и да кандидатстват за стипендии на лятно докторантско училище, съобщиха от Фондация Карол Знание. Първото лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения” ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България. За участие са поканени български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. На финала всеки от участниците ще представи индивидуалната си работа. Фондация Карол Знание ще предостави стипендия за двама участници, които ще имат възможност да се включат напълно безплатно в докторантското училище. То ще се проведе в хибридна форма. На място в Рожен ще са не повече от 20 участници, а част от лекциите ще са онлайн. Лектори ще бъдат утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН. Ка

Сензор за пот дава знак за задаваща се цитокинова буря от Ковид-19

Още в началото на пандемията от Ковид-19 лекарите установиха, че пациентите, които развиват цитокинова буря, често са най-тежко болните и с най-висок риск от смъртен изход от инфекцията. Цитокинова буря се наблюдава и при други възпаления и заболявания като грип например. Учени вече имат предварителни резултати от изследване на сензор на потта, който действа като система за ранно предупреждение за задаваща се цитокинова буря в организма, което ще помогне на лекарите по-успешно да се борят с инфекцията, съобщи електронното издание "МедикалЕкспрес". Те бяха представени на пролетното заседание на Американското дружество на химиците. "Особено сега в контекста на Ковид-19, ако могат да се следят провъзпалителните цитокини и да се забележи възходяща тенденция, пациентите могат да бъдат лекувани отрано, дори преди проява на симптоми", каза д-р Шалини Прасад, която ръководи проекта. Ранното установяване е важно, защото с настъпването на цитокиновата буря възпал

Замърсяването на въздуха се връща на нивата отпреди пандемията

Замърсяването на въздуха се завръща към стойностите отпреди пандемията, съобщи пресслужбата на Европейската космическа агенция ЕКА. В началото на 2020 г. спътниковите данни показваха намаляване на замърсяването успоредно с въвеждането на карантинните мерки за ограничаване на пандемията от новия коронавирус. Година по-късно, с разхлабването на карантинните мерки в някои страни и възстановяването на обичайнта активност, нивата на азотен двуокис се връщат към нивата отпреди пандемията. На 23 януари 2020 г. в сила влезе първият в света локдаун в Ухан, Китай. Тези мерки създадоха прецедент за други градове в страната и на практика спряха трафика и индустрията. Предприятия и фабрики бяха затворени, хората си останаха по домовете. В последвалите месеци подобни мерки бяха приложени и другаде по света. В резултат на това сателитите отчетоха значително намаляване на замърсителите на въздуха в Китай, сред които е и азотният двуокис, отделян основно от превозните средства и фосилните горива, изп

Изследователка на прилепите спечели докторантска стипендия на "Карол Знание"

Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, спечели докторантската стипендия на фондация Карол Знание за тази година, съобщиха от фондацията. Темата на нейната работа е "Стареене и имунна система на прилепите през зимата". Ния Тошкова изучава прилепите от 13 години, когато за първи път в пещерата Душника хваща в ръцете си крилат малък бозайник. Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти, мониторинг на прилепните популации в България, систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft. Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос – инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюцион