Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) обяви проф. Елиезер Рабиновичи от Еврейския университет в Ерусалим за 24 -ия си президент и първият от Израел, съобщи israel21c.
Базиран в Женева, Швейцария, CERN е най -големият център за изследване на ядрени частици в света.
Проф.Рабиновичи ще поеме поста от д -р Урсула Басслер, която ще приключи мандата си в края на 2021 г.
Рабиновичи получава докторска степен по физика на високи енергии в Института по наука Вайцман през 1974 г., преди да работи като научен сътрудник във Фермилаб и в Лаборатория за радиация Лорънс Бъркли в САЩ.
Проф. Елиезер Рабиновичи. Снимката е предоставена от Еврейския университет
През 1977 г. Рабиновичи се завръща в Израел и Еврейския университет като старши преподавател и в момента преподава в Института по физика Рака. През 2004 г. той е назначен за един от израелските делегати в Съвета на ЦЕРН, където е бил вицепрезидент от 2016 до 2018 г.
„ЦЕРН е специално място, където науката и сътрудничеството се срещат, за да отговорят на някои от най -фундаменталните въпроси за света, в който живеем“, каза Рабиновичи. „През всичките си 16 години като член на Съвета на CERN, от време на време съм пленен от ангажимента, сътрудничеството и знанията на хората, които работят заедно за една и съща мисия.“
Президентът на Еврейския университет Ашер Коен каза, че изборът на Рабиновичи „е почетен знак не само за Еврейския университет, но и за Държавата Израел и неговите висши училища“.
Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) откроява технологичните възможности на Югозападния регион, съобщиха от институцията. Очаква се БВП на глава от населението в България да расте по-бързо от тенденцията за ЕС—27, като за периода 2018—2023 г. се прогнозира среден годишен темп от 2,62 %. В секторно отношение се очаква България да продължи да бъде по-слабо диверсифицирана в повечето сектори в сравнение с държавите, с които е съпоставена в наскоро публикувания анализ на икономическата сложност на JRC. Отбелязваната от страната тенденцията към общо подобрение се очаква да продължи в повечето сектори, като се очаква значима част от бъдещата диверсификация да дойде от продукти, в които страната понастоящем не е конкурентоспособна. В анализа се разглежда подробно секторът на полезните изкопаеми и продуктите от тях, като се анализират технологичните възможности за евентуални експортни пазари, на които България не присъства днес, но би могла да развива дейност в бъдеще. Анализът ...

Коментари
Публикуване на коментар