Вълнуващо пътешествие до края на времето, рисуващ изкуствен интелект, наноматериали, фалшиви новини и чист въздух - това са част от темите, които ще са във фокуса на дванадесетото издание на Софийския фестивал на науката. То очаква всички, изкушени от знанието, на 8 и 9 октомври в София Тех Парк с паралелна филмова програма в Дом на киното, съобщават организаторите от Британски съвет.
Над 100 събития на 7 сцени, 3 изложбени зони и дори на кино - български и международни учени от Австрия, България, Обединеното кралство, Полша, Украйна, Унгария и САЩ представят наука за малки и големи. Всички събития за деца и голяма част от програмата за смесени публики е безплатна, а малка част от събитията са с вход от 5 лв. Билети и безплатни пропуски могат да се резервират на сайта на фестивала www.sofiasciencefestival.bg.
Официалното откриване ще е на открито на 8 октомври от 11:00 до 11:30 ч. в Зона „Големият взрив“ с участието на официалните гости, а закриващото събитие „Дванадесет, дузина, 12“ ще започне в 20:30 ч. на 9 октомври в Зала „Космос“ и ще докаже за пореден път, че всяко проявление в ежедневието ни, дори поредното издание на фестивала, може да се разкаже през призмата на различни науки, посочват организаторите.
Космосът, работата на българските учени, красотата на планетата, здравето и технологичният свят са сред водещите теми на дванадесетото издание на фестивала. Проф. Франц Ренц от Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер и участник в роувър мисията на НАСА ще представи „Зеленикаво-син залез на Марс и скритият Климт“, а за мистерията на черните дупки ще говори д-р Доминик Пеши, астрофизик от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън, част от екипа, първи заснел черна дупка. „Лицето на черната дупка“ ще покаже Никола Каравасилев, преподавател по физика и астрономия, ръководител на отбори по споменатите дисциплини и природни науки, и редактор на списание “Природни науки в образованието”.
„Научната карта на България“ ще очертаят акад. Николай Денков, Даниел Лорер и Теньо Попминчев. Лекарят-вирусолог доц. Любомира Николаева- Гломб, доц. Милена Георгиева, молекулярен биолог, доц. Владимир Божилов, астрофизик, и проф. Милен Богданов, химик, ще се изправят пред въпросите на деца и младежи, водени от младите журналисти от портала за новини на детски език „Вижте“.
За „Извънземните следи върху релефа на Земята“ и „Човешкият отпечатък върху българската природа“ ще разкаже основателят на Географ БГ и главен асистент в катедра "Ландшафтознание и опазване на природната среда“ д-р Димитър Желев. "Защо умираме“ ще обясни британският биолог и комуникатор на науката Саймън Уот. А доц. Теодора Ханджиева-Дърленска от
Медицински университет - София ще разкрие „Истината за затлъстяването“.
Още много заглавия и срещи с учени очакват посетителите в залите, обещават организаторите. Събитията са ясно профилирани по възраст, като някои от тях са за публика стриктно над 18 год,,
както и са указани събитията за семейна публика. Дом на киното предлага паралелна научно-популярна филмова програма. На фестивала посетителите могат да видят още изложба за жените учени на XX и XXI век от Украйна, в която е представена и лауреатката на Филдсовия медал Марина Вязовска. За учителите има специална програма, в която ще могат да посрещнат в класната си
стая учени през целия м. октомври по различни теми, съобразени с учебната програма.
От 2022 г. Софийският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“, създадена от Британски съвет и Форум Демокрит. Основен партньор е Министерството на образованието и науката. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община.
Снимка Science Made Simple
Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) откроява технологичните възможности на Югозападния регион, съобщиха от институцията. Очаква се БВП на глава от населението в България да расте по-бързо от тенденцията за ЕС—27, като за периода 2018—2023 г. се прогнозира среден годишен темп от 2,62 %. В секторно отношение се очаква България да продължи да бъде по-слабо диверсифицирана в повечето сектори в сравнение с държавите, с които е съпоставена в наскоро публикувания анализ на икономическата сложност на JRC. Отбелязваната от страната тенденцията към общо подобрение се очаква да продължи в повечето сектори, като се очаква значима част от бъдещата диверсификация да дойде от продукти, в които страната понастоящем не е конкурентоспособна. В анализа се разглежда подробно секторът на полезните изкопаеми и продуктите от тях, като се анализират технологичните възможности за евентуални експортни пазари, на които България не присъства днес, но би могла да развива дейност в бъдеще. Анализът ...

Коментари
Публикуване на коментар