Смъртността при SARS-CoV-2 е около 10 до 50 пъти по-висока, отколкото при вируса на грипа

Антоанета Маркова, БТА Нито един етап от тестовете на ваксините срещу Ковид-19 не е пренебрегнат, и двете технологии са отдавна изпитани и прилагани, каза в интервю за БТА българският лекар и учен Аспарух Илиев.

Той е роден през 1975 г. в София и завършва медицина тук през 2000 година. Професионалният му път преминава през Германия и Швейцария. Сега завежда лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн. Научната му работа е в областта на невроимунологичните и инфекциозните заболявания. През 2014 година работи като експерт към секцията по безопасност на ваксините към Германската агенция по ваксините и Европейската агенция по лекарствата. Хабилитиран е в две области - фармакология и токсикология (Вюрцбургски университет, Германия), и анатомия и хистология (Бернски университет, Швейцария). През годините работи и клинично в областта на вътрешните болести. Следва пълният текст на интервюто: - Година и половина след началото на пандемията и на фона на задаващата се нова глобална вълна какво знаят учените за новия коронавирус? - В началото на пандемията всички се учехме в движение, по еднакъв начин - както професорите, така и обикновените студенти, с еднаква скорост за особеностите на епидемията и на вируса на SARS-CoV-2. В същото време коронавирусите не са нови, познати са ни от десетилетия, а с изучаването на вирусите на ТОРС и близкоизточния респираторен синдром (МЕРС) направихме голяма стъпка и по отношение на настоящата епидемия. С няколко думи - имаме един умерено бързо мутиращ вирус, който се предава основно по въздушно-капков път, напада клетките на кръвоносните ни съдове и белите дробове, но прониква и в мозъка. Тялото ни е в състояние да създаде ефективен имунитет след преболедуване, което използваме и при създаването на ваксини. Болестта протича в две фази - първа с водещи оплаквания от белите дробове и горните дихателни пътища, и втора (след около седмица), когато свръхактивираната ни имунна система произвежда голямо количество възпалителни вещества, които сами могат да предизвикват увреждане. Пациентите развиват т.нар. интерстициална пневмония, която е характерна за вирусните болести. Докато за произхода на вируса няма съмнение, че е от прилепи, остава неясен въпросът за придобитата му способност да заразява хора. Докато такива мутации по принцип се развиват спонтанно (например при вируса на ТОРС), в настоящия вирус остава капка съмнение дали няма и външна намеса. Това обаче е въпрос, на който вероятно никога няма да намерим отговор. Смъртността при SARS-CoV-2 е около 10 до 50 пъти по-висока, отколкото при вируса на грипа. - Кой е най-надеждният начин за овладяване на разпространението на заразата? - Епидемиологията е солидна наука с вековни традиции. Контролът на въздушно-капкови инфекции следва винаги правилата на дистанция, изолация и предпазни средства, съчетани с ваксини. В този смисъл начинът е напълно ясен, като имаме голямото щастие в нещастието, че при настоящата пандемия нямаме жесток вирус като този на испанския грип например. - Недоверието към ваксините се дължи на сравнително бързата им разработка и приложението им. Какъв е отговорът на науката на тези съмнения? - Причините за недоверие са комплексни и не могат да бъдат сведени до една. Със сигурност на пръв поглед бързото разработване изглежда странно. Истината, обаче, е, че и РНК, и векторните ваксини са добре установени технологии на повече от 20 години, тествани и проучвани. РНК технологията в леко променени варианти е тествана при разработката на противоракови ваксини, както и на други ваксини срещу инфекции. Изучаването на коронавирусите на ТОРС и МЕРС пък позволи в миналото да познаваме слабите места на вируса, спрямо които трябваше да се разработи ваксината. Имахме редкия шанс да разполагаме с налични данни и технологии, които да позволят скъсяването на началната фаза на разработката от години на дни. Това е и причината за отличната скорост на разработване, като не беше пропуснат или претупан нито един етап на тестване и проследяване на сигурността. - Какъв е научният отговор на недоверието след информациите за случаи на тежко протичане и дори смърт при напълно ваксинирани хора по света? - Такива случаи са изключително редки и са основно наблюдавани при възрастни хора със слаб имунитет или заболявания на имунната система. За съжаление такива случаи винаги има и ще има, това е феномен, добре известен на науката. Той обаче по никакъв начин не бива да разколебава доверието към ваксините, защото статистическите данни са категорични - почти всички починали по света са неваксинирани. - На какъв етап са разработките на ефективни терапии срещу Ковид-19? - Много фирми разработват медикаменти за потискане на развитието и заразяването с вируса на Ковид-19. Проучванията са в напреднала фаза. Одобрените до момента медикаменти са на базата на антитела (много подобни на тези при ваксинация или след преболедуване в тялото), които блокират вируса и не му позволяват да зарази клетки на тялото. За тази цел, както може да се предположи, е необходимо тези изкуствено създадени антитела да се вкарат в тялото в самото начало на инфекцията (по възможност веднага след контакта с вируса). За съжаление тези терапии са много скъпи, а капацитетът на производителите е все още нисък, затова и не можем да разчитаме на тях за широко лечение на този етап. - Предстоящият есенно-зимен сезон се свързва обичайно с появата на грипни вирусни щамове. Препоръчват ли специалистите имунизация и срещу грип? Има ли изследвания за взаимодействие между ваксините срещу Ковид-19 и препаратите за имунизация срещу грип? - Носенето на маски и спазване на дистанция през последната зима доведе до много ефективно предотвратяване на грипната вълна. Както показват някои научни изследвания, маските са особено ефективни в спирането на грипните вируси. Няма основание за притеснение за взаимодействие между двата типа ваксини, имунната ни система е изключително гъвкава и по никакъв начин не може да се претовари от две ваксини. При бебетата понякога поставяме ваксини срещу 7 микроорганизма наведнъж без никакви проблеми. С известна пауза от няколко дни между двете ваксини не би трябвало да има никакъв проблем. Много хора получиха миналата есен своите противогрипни ваксини, последвани след няколко месеца и от ваксини срещу Ковид без проблем. Едно интересно проучване сред 74 000 ваксинирани срещу грип показва, че такива хора имат и значително по-нисък риск от тежък Ковид, което е неочаквано и интересно. Искам само да напомня, че грипът е сезонно заболяване, затова и ваксините срещу него е хубаво да се поставят още в периода септември/октомври. СНИМКА Личен архив на д-р Илиев