Пропускане към основното съдържание

Изследователка на прилепите спечели докторантска стипендия на "Карол Знание"

Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, спечели докторантската стипендия на фондация Карол Знание за тази година, съобщиха от фондацията.
Темата на нейната работа е "Стареене и имунна система на прилепите през зимата". Ния Тошкова изучава прилепите от 13 години, когато за първи път в пещерата Душника хваща в ръцете си крилат малък бозайник. Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти, мониторинг на прилепните популации в България, систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft. Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос – инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюционната история и начините на разпространение на болестта в цяла Европа и я отвежда в университета Ernst-Moritz-Arndt, Грайсвалд, Германия. По същата тема работи и по време на стажа си в Тихоокеанския център за екосистемни изследвания на Хавайските острови (Pacific Island Ecosystems Research Center). През 2017 г. Ния печели стаж в Smithsonian Tropical Research Institute в Гамбоа, Панама. Две години по-късно започва проект върху зимната активност на прилепите и влиянието на климатичните промени върху тях. През 2019 участва и в международна пещерно-изследователска експедиция в Mulu National Park в Борнео, подкрепена от National Geographic и Bat Conservation International. Изследванията са насочени върху приносa на пещерните прилепни колонии за внасянето на хранителни вещества в сухоземни и водни екосистеми. В теренната работа са включени и пещери в Коста Рика и Малайзия. От 2016 г. работи по проекти с Университета в Копенхаген, откъдето е и единият ѝ научен ръководител на дисертационния труд. О 2009 г. досега Ния работи в Национален природонаучен музей при БАН, където е част от Центъра за изследване и защита на прилепите ЦИЗП и Центъра по биоспелеология. Основател и координатор е на Клуб за научни дискусии, основен организатор на изложбите: „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви пандемии“, организатор на Нощ на прилепите в България (2009-2018) и е сертифициран гид в музея от 2010 г. Съосновател е на „Академията за малки изследователи“ към музея и съавтор на първия и засега единствен пътеводител из експозицията на музея „Приказка за един музей“. Освен страстен учен прилепар, Ния е и комуникатор на науката. Участва в Софийския фестивал на науката, финалист е в националния конкурс за комуникация на науката „Лаборатория за слава“. През 2016 г. е част от експедиция на британската организация Operation Wallacea на остров Бътън в Индонезия, която комбинира екосистемни изследвания на изолирано място в джунглата с обучение по полеви методи в екологията за гимназиални ученици. От 2018 г. е преподавател по наука във външната програма на Американския колеж в София. Пещерите я вдъхновяват още от гимназиалните години. Участвала е в много пещерни експедиции в България и няколко европейски държави. Може дори да се похвали, че е дала имена на няколко новооткрити галерии във вулканична пещера на Хаваите. „В свободното си време практикувам гмуркане, катерене или алпинизъм и с удоволствие се разхождам по ръба на възможностите си — както физическите, така и психическите. Това ме отведе и на 6 месечна експедиция в Африка, където преминах 12 000 км на колело от Кайро до Кейптаун“. Журието избра за стипендията Тошкова, която бе изправена пред силната конкуренция на другите финалисти в конкурса. Д-р Виолета Снегарова, докторант в Медицинския университет във Варна представи работата си "Оценка на рискови фактори за микронутриентни дефицити – витамин Д, В9, В12, желязо и йонизиран калций при бременни жени във Варненски регион".
Мирослав Трънков, докторант от Пловдивския университет, демонстрира на живо как работят невронните мрежи, с които може да се прогнозира движението на котировките на финансовите пазари. Христо Рашеев, докторант от Софийския университет, показа разработката си в областта на моделиране, синтезиране и охарактеризиране на нови материали за презаредими метал-йонни батерии. СНИМКИ karollknowledge.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

30 000 лв. е наградата в конкурс за проекти в полза на околната среда и обществото

Преакселераторската програма на фондация Карол Знание за млади учени Предприемачи в науката тази година има нов тематичен акцент - ImpactInvesting и търси проекти с позитивно въздействие върху околната среда или обществото, съобщиха от фондацията. Обучението ще се проведе от 29 септември до 8 декември, а конкурсът с награда 30 000 лв. ще бъде на 15 декември. Журито, което ще избере кой проект да бъде подкрепен, се състои от лекторите на формата. Те ще презентират онлайн от София, Лондон, Франкфурт, Милано и Барселона. Участието е безплатно, крайният срок за кандидатстване е 6 септември. Теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ да участват в такива проекти, казва Вилиана Джартова, социален предприемач и SocialImpact консултант, лектор на програмата от Барселона. Според нея това са кариерите на бъдещето, а и дават повече смисъл на студентските години. Самата тя като студент попада в екипа на лауреата на Нобело...

Съвместният изследователски център на ЕС откроява технологичните възможности на Югозападния регион

Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) откроява технологичните възможности на Югозападния регион, съобщиха от институцията. Очаква се БВП на глава от населението в България да расте по-бързо от тенденцията за ЕС—27, като за периода 2018—2023 г. се прогнозира среден годишен темп от 2,62 %. В секторно отношение се очаква България да продължи да бъде по-слабо диверсифицирана в повечето сектори в сравнение с държавите, с които е съпоставена в наскоро публикувания анализ на икономическата сложност на JRC. Отбелязваната от страната тенденцията към общо подобрение се очаква да продължи в повечето сектори, като се очаква значима част от бъдещата диверсификация да дойде от продукти, в които страната понастоящем не е конкурентоспособна. В анализа се разглежда подробно секторът на полезните изкопаеми и продуктите от тях, като се анализират технологичните възможности за евентуални експортни пазари, на които България не присъства днес, но би могла да развива дейност в бъдеще. Анализът ...

Математически модел показва най-добрия начин за оформяне на мускулите

Учени от университета в Кембридж разработиха математически модел, който може да предложи оптималната схема от упражнения и тренировки за оформяне на мускулатурата, съобщиха от пресслужбата на университета. С помощта на методите на теоретичната биофизика специалистите са конструирали модел, който показва нужното натоварване в подходяща форма за развитие на отделните мускули и продължителността на физическата активност. Моделът може да бъде основа за създаване на софтуер, чрез който потребителите да съставят индивидуална тренировъчна програма, след като въведат няколко данни за личната си физиология. Моделът е разработен от същия екип специалисти, които неотдавна откриха, че протеинът титин в мускулите генерира химични сигнали, които влияят върху нарастването на мускулната маса. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Biophysical Journal. СНИМКА phys.org