Пропускане към основното съдържание

Публикации

Замърсяването на въздуха се връща на нивата отпреди пандемията

Замърсяването на въздуха се завръща към стойностите отпреди пандемията, съобщи пресслужбата на Европейската космическа агенция ЕКА. В началото на 2020 г. спътниковите данни показваха намаляване на замърсяването успоредно с въвеждането на карантинните мерки за ограничаване на пандемията от новия коронавирус. Година по-късно, с разхлабването на карантинните мерки в някои страни и възстановяването на обичайнта активност, нивата на азотен двуокис се връщат към нивата отпреди пандемията. На 23 януари 2020 г. в сила влезе първият в света локдаун в Ухан, Китай. Тези мерки създадоха прецедент за други градове в страната и на практика спряха трафика и индустрията. Предприятия и фабрики бяха затворени, хората си останаха по домовете. В последвалите месеци подобни мерки бяха приложени и другаде по света. В резултат на това сателитите отчетоха значително намаляване на замърсителите на въздуха в Китай, сред които е и азотният двуокис, отделян основно от превозните средства и фосилните горива, изп

Изследователка на прилепите спечели докторантска стипендия на "Карол Знание"

Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, спечели докторантската стипендия на фондация Карол Знание за тази година, съобщиха от фондацията. Темата на нейната работа е "Стареене и имунна система на прилепите през зимата". Ния Тошкова изучава прилепите от 13 години, когато за първи път в пещерата Душника хваща в ръцете си крилат малък бозайник. Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти, мониторинг на прилепните популации в България, систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft. Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос – инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюцион

Проект за пречистване на отпадъчни води спечели наградата "Предприемач в науката"

Д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, спечели третия конкурс на фондация Карол Знание с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“ и награда от 30 000 лева, съобщиха организаторите. Д-р Иванов е първият участник програмата Предприемачи в науката, който направи заявка за създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. С екипа си разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. Конструираната влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия представлява хидроизолиран басейн с различна дълбочина. Запълва се със смес от чакъл, пясък, почва и лесноразградими органични субстрати в различно съотношение, в зависимост от характера на третираните води и желаните процеси, протичащи в съоръжението. Моделирана по подходящ начин, системата може да пречиства разнообразни по състав води, като обикновено изисква по-мал

10 учени се борят за наградата "Предприемач в науката"

Проекти на 10 участника в обучението Предприемачи в науката ще се състезават за награда от 30 000 лв. в конкурса "Предприемач в науката" на фондация Карол Знание, съобщиха от фондацията. На 16 декември лекторите в програмата, създадена специално за учени, ще влязат в ролята на жури, за да определят кой ще грабне отличието и ще получи финансова подкрепа за реализацията на идеята си. Обучението Предприемачи в науката се провежда всяка година от 2018 досега. Програмата с продъжителност около три месеца включва различни тематични области, които помагат на хората от академичния свят да влязат в обувките на предприемачи. Тази година някои от участниците се включиха в проекта с вече регистрирани стартъпи. Останалите ще представят идеите си на конкурса в сряда. Няколко проекта са свързани с образованието, един ще презентира бързи антигенни тестове за ранна диагностика на COVID-19, друг - две технологии в един продукт - пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. Вет

Какви растения ще отглеждаме на Марс и само врагове ли са ни вирусите - над 200 демонстрации в тридневната Нощ на учените у нас

Над 200 научни презентации и демонстрации показа Европейската нощ на учените FRESHER 2020 по време на безпрецедентната тридневна програма за малки и големи любители на науката, съобщиха организаторите. Мега онлайн събитието се състоя на 27,28 и 29 ноември и се излъчваше в повече от 50 канала в социалните медии. Зрителите успяха да научат от какво страдат растенията, кои билки в България могат да се превърнат в лекарство или вкусна храна, как се трансформират генетично и ще можем ли да отглеждаме растения на Марс. Заедно се качихме в симулатор на космически мисии, управлявахме самолет, разбрахме повече за новата научна теория за струните, както и защо вирусите не винаги са само наши врагове. Учените разказаха за своите нови изследвания и проекти, споделиха от първа ръка лесно ли е да избереш попрището на науката. Това са само част от темите в програмата на Нощта, които стотиците изследователи на различни възрасти, от различни научни области, от институти и университети от цялата стран

Започнаха трите Европейски нощи на учените у нас

Европейска нощ на учените е мащабно събитие, което повече от десет години се провежда едновременно в около 300 града в цяла Европа и по света. Пандемията промени програмата и на Европейската нощ на учените и тази година тя е онлайн, но пък продължава от 27 до 29 ноември. Повече за инициативаат и програмата можете да видите тук .

Двама българи получиха световно признание в медицинската физика и инженерството

Проф. Славик Табаков от Кралския колеж на Лондон и проф. Магдалена Стоева от катедра „Образна диагностика“ на Медицински университет – Пловдив бяха включени в Почетния списък на най-изтъкнатите международни лидери на науките медицинска физика и медицинско инженерство. През 2020 г. Международния съюз за физически и инженерни науки в медицината (IUPESM), на който проф. Славик Табаков е вицепрезидент, празнува 40 години от основаването си и 20 години от признаването на науките медицинска физика и медицинско инженерство от International Science Council (ISC) – най-голямата и най-старата световна научна организация. Преди 20 години медицинските физици и инженери по света са близо 50 000. Сега вече IUPESM има над 150 000 членове в 102 страни. Тази година IUPESM учреди специална награда – Почетен член (Fellow) и изготви специален постер с всички Fellows – най-изтъкнатите международни лидери на професията през изминалите 40 години. На 20 ноември бе виртуалната церемония по награждаването им